Сглобяването на юртата в източния фолклор се асоциира със създаването на света. Първо се поставя вратата – преход от един свят в друг. Прагът символизира границата между външния свят и света на хората. Изправяйки се в цял ръст, човекът си спомнил за Бога и издигнал купола на своя дом, правейки го прозорец към небето.
Юртата е свидетелство за представата на древните номадски народи за света: светът – голямата юрта, където куполът е символ на небето, короната – на слънцето, пода под краката – земята, а стените – посоките на света.
Условно можем да разделим съществуващите юрти на два основни типа Тюркски и Монголски. Тюркските юрти се използват от казахи, киргизи и тюркмени, а монголските юрти, на практика, от останалите номадските народи в Монголия, Бурятия, Калмикия, Тува и Тибет.
При тюркската юрта ребрата на покрива са извити в частта, която се съединява с решетката/стената на съоръжението, което прави покрива с по-куполообразна форма, а не като прав конус.
При монголските юрти ребрата на покрива са изработени от право дърво, което придава строго конусовиден вид на покрива – пресечен конус.
Разлика между монголската и тюркската юрта:
При тюркските юрти теглото на купола се разпределя чрез огънатите ребра на стените на юртата, които също са огънати, което увеличава тяхната носимоспособност.
Куполообразната форма на тюркските юрти позволява да не се слагат подпори. В монголската юрта няма извивка на ребрата на покрива и тежестта се концентрира в центъра на юртата, поради което в по-големите диаметри юрти се поставят подпори върху които се поставя короната.
Тюркската юрта на външен вид изглежда по-овална и липсата на подпори като че ли е по-добрия вариант, но монголската е по-опростена, по-лесно се поставя, а в древността, наличието на допълнителни подпори имало особено сакрално и практически значение.
Всеки вид юрта има своите предимства и недостатъци и изобщо не е уместно да се прави разлика между тях.