Според вярванията, денят започва с изгрева на слънцето и поради това вратата гледа на изток. Тя очаква зората на живота. Слънцето за номадите е основния гост на този свят и без него няма живот. Слънцето е царят на всички неща на земята.
Отвътре юртата условно се дели на две половини, така както е разделен човешкия род. Север – женска половина, юг – мъжка половина.
В мъжката половина – близо до вратата – се намира постелята на стопаните. Тук се окачва и оръжието на мъжа, конската сбруя, талисманите.
В женската (моминска) половина – леглото на невестата – дъщерята на стопаните.
В ниската част към вратата се помещава дървен шкаф със съдовете и храната (счита се че не бива да се оставя открит, в противен случай храната ще се развали от нечиста сила), съда за избиване на млякото – символ на Благополучието.
Вътрешната част срещу вратата се счита за най хубавата част. Тя е гостна, в нея не се задържат.
В центъра на юртата – огъня. Място за почитане Духа на огъня. Почитта към огъня е застъпен в най-древните световни религии. Огънят дал на човека топлина, гореща храна, разтопил желязото (стремена и стрели).